Автомобилът на старо - Jeep Grand Cherokee

Според едно осторумие от зората на демокрацията, джипове карат военните, горските и мутрите. Всеки, който се замислеше за покупка на автомобил с повишена проходимост, трябваше да прецени към коя категория се числи. Без да бе лишено от основание, това наблюдение постепенно загуби актуалност. С няколко ярки изключения от рода на G-klasse с лесни за запомняне регистрационни номера, отношението към подобни возила полека-лека се промени. Купувачите в България все повече обосновават избора си с функционалността, по-високата пасивна безопасност в сравнение с конвенционалните леки коли и широкото приложение - все плюсове, които американците ценят високо още от 60-те, а европейците осъзнаха едва в края на 80-те.

Така разказана, историята на джипа в български условия обяснява съдбата на един от първите и най-емблематични представители на новото поколение всъдеходи на 90-те Grand Cherokee. Макар да се подвизаваше с недотам лицеприятен имидж, а поддръжката му да излизаше солено дори за хора без финансови притеснения, американският всъдеход си остана желана покупка за изненадващо широка група верни почитатели. Екзотичният произход, легендарното историческо наследство на марката и не на последно място чисто техническите достойнства на модела предопределиха успеха му и в Европа, където собственикът Chrysler се настани трайно и даже започна местно производство, за да задоволи търсенето.

През 1998 г. американците решиха, че е крайно време да намерят заместник на бестселъра, с което да се запази интересът на купувачите. От тогава датира духовитото изказване на генералния мениджър на Chrysler Том Гейл "Кой би могъл да напише следващата глава в историята на всъдеходите по-добре от самия автор?" По ирония на съдбата, Grand Cherokee WJ (1999-2004) стана последната самостоятелна разработка на американците преди да се "обединят" с Daimler-Benz. Към края на кариерата си гордият янки дори бе оборудван с германски двигатели, което - трябва да се признае - съвсем не бе лоша идея.

Независимо от силното външно сходство с предшественика си ZJ, второто поколение на луксозния Jeep представлява напълно нова разработка. От предишната генерация са онаследени всичко на всичко 127 детайла, повечето от които са дреболии като масления филтър и огледалата за задно виждане. Запазено е и междуосието, но пък габаритите са нараснали със 100, 40 и 50 мм на дължина, широчина и височина съответно. Сериозни мерки са взети за отстраняването на недостатъци, констатирани при старото "чероки", което, естествено, не означава, че такива липсват. Въпреки доброто желание кусури по

купето

се намират. Детайлите в салона често прискърцват, но това е типична черта за всички американски автомобили, а интериорът на Grand Cherokee далеч не е най-лошият сред тях. Много собственици се оплакват от протекъл люк на покрива и повреди в подгряването на предните седалки. Ако собственикът държи да се топли в студените зимни утрини, трява да плати за смяна на целия термичен модул. Способен електротехник може да поправи повредените нагреватели, но във всеки случай се налага сваляне на тапицерията на седалката, което не е проста работа - особено при кожен салон.

Както и при старото Grand Cherokee, сложната конструкция и многобройните екстри вземат своя дан. В колите от първата година на производството, например, датчиците, които управляват посоката на въздушшния поток на климатроника, често се "объркват". В резултат на това клапите или се трошат, или заяждат така, че не помръдват, ако не се разглобят. Последното важи най-вече за колите без филтър за салона.

До 2001 г. Grand Cherokee се оборудва с общо три

двигателя
Най-изкушаваща за европейските изисквания се оказва турбодизеловата модификация, която дори се сглобява в австрийския град Грац. Петцилиндровият италиански агрегат VM с ходов обем 3.1 литра разполага с висок ресурс и надеждност, но конструкцията му е доста архаична. Освен това мощността от 140 к.с. трудно може да се нарече достатъчна за американската грамада със сухо тегло 1 900 кг. Основен източник на проблеми с дизеловия двигател се явява дългият клиновиден ремък, който задвижва всички периферни агрегати. Заради вибрациите, на които е подложен, обтягащите му ролки понякога се нуждаят от замяна на едва 20 000 км. Цената на операцията може да се преглътне, но смяната губи доста време и нерви. Италианският мотор също така е доста чувствителен към прегряване. В много случаи невниманието и немарливостта се наказват с изкривен разпределителен или колянов вал. За сметка на това, газоразпределителният механизъм на турбодизела се задвижва със зъбни колела, което на практика означава липса на всякакви грижи по поддръжката. Ако “Черокито” непременно трябва да бъде дизелово, изборът на 2.7-литровия CDi от Mercedes-Benz, монтиран след 2001-ва, си остава единственото правилно решение. Цените на тези модификации обаче са изключително високи.

Всеки познавач на Jeep обаче знае, че това е може би единственият всъдеход в света, който задължително трябва да бъде бензинов. Главна заслуга и обяснение за въпросното схващане има редовият шестак AMC 242 с работен обем 4.0 литра, който започва да се монтира малко след убийството на Джон Кенеди. При степен на сгъстяване едва 8.8:1 и мощност 195 к.с. този агрегат демонстрира по-скоро дизелово поведение. Винаги работи в меки температурни режими и никога не се напряга повече, отколкото му понася. Гълта каквото му сипят и при своевременно обслужване като на шега навърта половин милион на километража. Разпределителният вал се задвижва от верига, чийто ресурс е напълно съпоставим с този на двигателя. Единственото му слабо място е задният семеринг на коляновия вал, който нерядко протича, а за да се смени, трябва да се демонтира скоростната кутия.

Специално за Grand Cherokee WJ Chrysler разработва изцяло нов 4.7-литров V-образен осмак, който да замени старите топ мотори с обем 5 200 и 5 900 кубика. Решението на конструкторите да се отърват от ветераните има своите основания предвид склонността им към прегряване. Освен това новият AMC 287 развива по-висока мощност от тях (220, 235 или 258 к.с. в зависимост от изпълнението) въпреки по-малката кубатура, разходва по-малко гориво и е по-екологичен. Разполага с аналогичен ресурс като 4.0-литровата машина, и има само един отявлен недостатък - колите, произведени през 1999 г., отказват да палят в много студено време. Chrysler отчитат това и променят програмата за управление на запалването.

Да се попадне на Grand Cherokee с механична

трансмисия

граничи с чудо. По адрес на автоматичните скоростни кутии много рядко могат да се чуят критики. Особено внимание заслужава четиристепенната 45 RFE, с която се комплектоват 4.7-литровите модификации. Тя разполага с възможност да променя предалателното си число на втора предавка от 1.67 на 1.50. Това означава, че при рязко подаване на газ на трета в режим "кикдаун", ускорението става чувствително по-бързо без да се натоварва излишно двигателят. При смяна на маслото в трансмисията трябва внимателно да се проверят инструкциите. Някои скоростни кутии използват специална смязка и обичайната Dextron II не им понася добре.

Заради некомпетентна експлоатация често страдат раздатъчните кутии на модификациите с постоянно двойно предаване. Много собственици пренебрегват изискването да се сменят местата на предните и задните гуми на всеки 10 000 км, за да се изравни износването им. Заради нищожната на пръв поглед разлика в диаметъра на колелата раздатъчната кутия се натоварва. Ако пък водачът забравя да изключи блокировката на междуосевия диференциал, проблемите са гарантирани. Износва се многоредната верига и раздатъчната кутия започва да бучи. Характерна особеност на Grand Cherokee са постоянно виещите мостове. Дали воят от редуктора е резултат от износването му, или всичко е в допустимите норми може да установи само човек, който отдавна се занимава с тези механизми.

Една от най-съществените разлики между първото и второто поколение на Jeep Grand Cherokee се състои в отказа от класическа рама.

Окачването

отпред и отзад е зависимо. Твърдите мостове са монтирани на пружини и надлъжни носачи, които са закрепени за каросерията посредством подрамници. Това позволява да се подобри стабилността и управляемостта на всъдехода при високи скорости. Въпреки зависимите мостове обаче, както всеки подобен автомобил голямото "чероки" рано или късно свършва в сервиза. Заради огромната си маса (при пълно натоварване теглото може да достигне близо три тона) практически всички гумено-метални втулки по носачите сдават багажа доста бързо. При интезивна експлоатация профилактика понякога се налага на 30 000 км. За сметка на това амортисьорите са еталон за издръжливост и рядко се обаждат преди 100 000 км. Обслужването на ходовата част на Grand Cherokee обаче си остава трудоемка дейност. На всеки 10 000 км трябва да се смазват шарнирите, накрайниците на кормилните щанги и карданните шарнири. Разположението на някои масльонки е крайно неудобно и достъпът до тях без частично разглобяване на определени възли невинаги е възможен.

Високото тегло на американския всъдеход е главен виновник и за износването на

спирачките

При автомобилите с най-мощни двигатели често може да се усеща "биене" при спиране, което се дължи на деформирани от прегряване дискове. Заради мръсотията и разтворите, с които се третират пътищата през зимата, се повреждат датчиците на антиблокиращата система на задния мост.

По отношение на качеството и надеждността второто поколение на Jeep Grand Cherokee определено добавя нови червени точки в актива си. Моделът предлага повече комфорт, динамика и стил от предшественика си. Американският "браток" обаче така и не успява да се превърне в уважаван бизнесмен. "Черокито" не притежава кой знае каква управляемост и отстъпва на много "асфалтови" всъдеходи. Извън пътя също има доста по-способни модели. Салонът му пък се оказва доста по-малък, отколкото предполагат габаритите, а и поддръжката на подобна екзотика може да излезе през носа. Гордият янки обаче носи със себе си привкус на класика, какъвто нямат много други негови конкуренти. За някои купувачи и това е достатъчно.
Автор: Димитър Димитров