Автомобилът на старо - Мерцедес А класа W 168

Дълги години любители и специалисти обсъждаха какво би станало, ако Mercedes-Benz се намеси в борбата в най-масовия компактен клас. През 1997 г. германският концерн сложи край на спекулациите. Символът на лукса и престижа - трилъчната звезда, слезе "сред народа" с най-малкия си модел, произвеждан някога. А-класата стана и първият автомобил на компанията с над 100-годишна история с предно предаване. За жалост дебютът на Baby Benz бе съпроводен с гробовен скандал. Изпитатели и журналисти от шведско издание не само катурнаха дребосъка при провеждане на т.нар. "лосов тест", а и се постараха целият свят да научи. В Щутгарт обаче реагираха точно така, както се полага на производител от световна величина. Mercedes-Benz отзова всички продадени автомобили от А-класата за отстраняване на проблемите и осигури на клиентите си други коли, докато бъдат направени доработките. Последните включваха промени в окачването, което бе "втвърдено", намаляване на клиренса и серийно монтиране на електронна стабилизираща система, предлагана до този момент само срещу допълнително запащане.

А-класата на Mercedes-Benz не разруши статуквото в Голфовия клас. Лидерите в него си останаха същите, но пък и Baby Benz-ът не се вместваше съвсем в клишето за компактен хечбек на достъпна цена. Изтърсакът от Щутгарт представлява по-скоро екстравагантен еднообемник. Макар да е най-евтиният автомобил с трилъчна звезда, той е чувствително по-скъп от аналогични модели на други производители, което обяснява защо така и не постигна бленувания пазарен фурор. Ортодоксалните почитатели на марката го пренебрегнаха тутакси, а за останалите той просто не бе достатъчно практичен.

Седем години след премиерата си Mercedes-Benz A-klasse все още се среща прекалено рядко по българските улици, за да могат да се направят солидни заключения за експлоатацията му в родни условия. Едно обаче е сигурно - когато германците се изказват не особено ласкаво за немски автомобил, потенциалният купувач би постъпил далновидно ако има едно на ум преди да се сдобие с него. Оценките на специалисти и собственици съвпадат почти напълно. В Mercedes-Benz определено имат какво да научат за компактния клас. Без да страда от неизлечими болести, А-класата показа редица слабости през първите години от производството си.
На пръв поглед арматурата изглежда ефектно, но с годинките започва да скърца
През 2001-ва в Щутгарт си взеха бележка от упреците и подложиха модела на мащабна преработка, след която дребосъкът с прево можеше да претендира за честта да носи звездната емблема. Самите германци обаче горещо съветват да се избягват колите отпреди това. Причина за това са детските болести на А-класата, които започват да се проявяват особено осезаемо след навъртането на 100-ина хиляди километра.Да се говори за най-малкия Mercedes-Benz с акцент върху престижа няма особен смисъл. За сметка на това "бебето" спечели купувачи и специалисти с технологичните си нововъведения още през 1997-ма. На първо място сред тях неминуемо се споменава т. нар. "сандвичова" конструкция на
каросерията

Под абсолютно равния под са разположени изпускателната система, резервоарът, акумулаторът и някои компоненти на задното окачване, прикрити с допълнителен панел отдолу. Освен структурна здравина и устойчивост на усукване, такова инженерно хрумване решава радикално потенциалните проблеми с корозията. Изработката, както може да се очаква, е на непостижимо за други производители ниво. Да се сравнява А-класата с останалите модели на марката обаче е неуместно. Подозренията, че в Mercedes-Benz са спестявали оттук-оттам в името на по-ниската крайна цена, се подхранват от използваните материали. Те изглеждат някак евтино и с годините интериорът започва да поскръцва. Клатещите се предни седалки - особено шофьорската, съвсем не са рядкост, а ламелният покрив често тече. След модернизацията от 2001-ва качеството на изработката се подобрява значително, а и повечето от материалите са заменени. Най-лесният начин да се разпознаят колите, произведени след това, са гладките стъкла на фаровете. Подобно на отличните оценки за каросерията, ауспухът също заслужава похвали за дългия си живот. Освен с революционната си каросерия, преди 7 години Mercedes-Benz A-klasse впечатли специалистите с
двигателите

които концернът беше подготвил за мъника. Те имаха твърде малко общо с класическите агрегати на щутгартци. Базовият мотор бе с обем едва 1.4 литра, нечувана кубатура за Mercedes-Benz. Отгоре на всичко малкото двигателче бе форсирано до 82 к.с. - също точно наопаки на представата за спокойните и уравновесени мотори на компанията. Между другото, за да спази обозначенията си, фирмата въвежда в леко заблуждение купувачите. Под индекса А 140 се продават автомобили с 1 397-кубиков агрегат, а и такива с 1 598 см3. Мощността им не се различава, но причините за такова решение остават загадка при положение, че съществува модификация А 160. С мощност от 102 к.с. тя върви значително по-добре с не много повече бензин. Най-рядко се срещат коли с 1.9-литровия мотор (125 к.с.) и абсолютните екзотики A 210 Evolution с впечатляващите за такъв запъртък 140 коня.

Сред почитателите на Mercedes-Benz дизелът се радва на особена любов. Добре известно е, че в Щутгарт се произвеждат най-добрите "нафтови" мотори в света и А-класата разполага с един от тях. Кой знае защо той също се продава под два индекса - А 160 и А 170, макар да е с кубатура от 1 689 см3. Единственото, което отличава двете модификации, е мощността. В първия случай тя и 60 к.с., а във втория - 75 коня. През 2001 г. щутгартци добавят още 20 к.с. към нея. Дори в първоначалната си форма обаче дизелите са сред най-търсените версии. Притежават отлични тягови характеристики и са изключително икономични.

Нерядко предните седалки се клатят и издават неприятни звуци
Както може да се очаква, производител от ранга на Mercedes-Benz трудно ще си позволи проблеми по силовата част. Двигателите на А-класата практически не показват дефекти и само безхаберното отношение на собственика може да коства здравето им. Единственият по-често споменаван недостатък е трудният старт в много студено време. Препрограмиране на електронния управляващ блок в добър сервиз го решава завинаги. Понякога качеството на бензина си казва думата и свещите с платинени диоди изкарват не повече от 20 000 км вместо обещаваните от Mercedes-Benz 100 хиляди. Стремежът на щутгартските инженери към компактност затруднява доста обслужването на А-класата. Моторният отсек е толкова плътно структуриран, че някои съвсем елементарни операции изискват не само специализирани инструменти, а и демонтиране на двигателя - например замяна на ремък на генератора.Най-много критики от механици и собственици обаче търпи
ходовата част

на мъника. Според статистиките на техническите служби окачването на А-класата създава постоянни проблеми заради износването на различни компоненти, заради което предницата почти винаги хлопа. Задният мост също не е особено издръжлив, а по родните улици състоянието му бързо се влошава. Разбира се, замяната на втулки и накрайници не е особено скъпа, но за собственика на петгодишен Mercedes-Benz дрънчащата ходова част не е особено приятна. Вярно, инженерите на компанията бързо наваксаха липсата на опит с предното предаване и през 2001 г. повечето недостатъци не бяха отстранени, но за пазара на употребявани автомобили това не е кой знае какво успокоение.

В Щутгарт наричат А-класата "студентски" автомобил. Моделът е значително по-опростен от големите си братя. Броят на електронните възли, например, е сведен до десетина в сравнение с 60-те в S-класата. Простотата обикновено гарантира липса на проблеми, но - колкото и странно да звучи - недостатъци не липсват. Специалистите обясняват отказите на централното заключване и контролера на имобилайзер с ценовата категория на модела, но това все пак е Mercedes-Benz... Именно с този мотив се успокояват повечето потенциални собственици на А-класата. Покупката на щутгартския дребосък обаче се оправдава единствено ако е произведен след 2001 г. На пазара има далеч по-сполучливи модели на същата възраст, които отгоре на всичко са и по-евтини.

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ

Двигател (без оборудване)
4 450 EUR

Скоростна кутия (5-степенна механична)
2 700 EUR

Динамо
500 EUR

Стартер
510 EUR

Водна помпа
275 EUR

Ауспух (пълен комплект, без катализатор)
980 EUR

Спирачни дискове (2 бр. предни)
210 EUR

Накладки (предни дискови)
105 EUR

Фар (комплект)
190 EUR

Преден калник
390 EUR
Цените са за оригинални резервни части
по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел
Mercedes-Benz A 140 /82 к. с./, произведен през 1998 г.
mercedes-bulgaria.com